Понтийски танци

Πόντος /ПОНТОС/

Понтийски песни и танци

Понтос е географският район в северния бряг на Мала Азия, която днес принадлежи на Турция. В древните времена е колонизиран предимно от йонийците, които създават най- известните градове Трапезунта, Сампсун, Синоп и др. Според Херодот, Есхил, Ксенофонт и Стравон в Понтос живяли повече местни хора, някои от които са елинизирани и в периода на Византийската империя са приели христянството. Понтос беше бастион на елинизма заради географското си положение и там се развива интересна музикална традиция, която се запазва и до днес.

Понтийските песни, са създадени подобно на всички народни песни. Създател на една народна песен е един човек. Обикновено този човек научава за шокиращ факт, приятен или неприятен и се опитва да го изрази. Така че вдъхновението е налице и се произвежда песента. Ако тя е много успешна, хората я учат и я разпространяват, предавайки я устно от поколение на поколение. По тозин начин са създадени и понтийските песни. Народните музиканти на Понтос с лирата са първите създатели на повечето понтийски песни. В понтийските песни се възхвалява любовта, триумфът на народа и неговите беди. Играят хоро и пеят за смъртта, хвалят понтийската земя и красота, радостта на живота и болката. Понтийските песни остават неподвластни на времето. От поколение на поколение се предава тази традиция на своите предци и по този начин техните деца се запознават с красотата на понтийски песни.

Развитието на понтийски песни е разделен на три периода.

Първият период е византийския период от 10 век до падането на Трапезунда в ръцете на турците през 1461 сл.Хр. Тези песни са епоси на “акритес”( akritika песни).

Вторият е пост- византийския период от 15-ти век до 19-ти век. Тези песни изразяват болката за националното бедствие с падането на Константинопол и от другата страна, надеждата за възраждането на нацията.

Третият е съвременният период. В него се включват всичките най-нови песни, които се занимават със социалния живот и продължаването на Понтийската традиция.

Езикът, използван в песните е понтийски диалект – много изразителен. Музикалните инструменти, са на първо място лирата ( kementze ), духови инструменти като флейта и ударни инструменти като Табор.. Рядко се използват и други инструменти като кларинет и цигулка.

Понтийски танци/Ποντιακοί χοροί

В древните времена танците са част от ритуално жертвоприношение към боговете в Древна Гърция. Танцът е тясно свързан с ритуалите за удоволствие на боговете и начин за изразяване на вътрешната психическа динамика на човека. Танците бяха кръгли и танцьорите, хванати от ръце, както и сега. Това идва от древността (Ксенофонт, Лукиан, Платон и т.н.) Характерно за понтийските танци е вертикалното положение на тялото, твърде бързо и ритмично темпо, пълноценно участие на всички танцьори, които изпълняват същите танцови мотиви, отсъствие на първи танцьор, тьй като всички участват активно. Понтийските танци се разделят на военни, религиозни, церемониални и социални. Социалният характер се вижда ясно от цикличната и колективната форма, помогнала толкова много – чрез танца като културна характеристика – да се запази традицията и понтийска идентичност.

Διπάτ/Dipat – Ритуален танц. Думата означава две стъпки. Това е архетипът на всички варианти на Омал и най-популярният танц на понтийци. Εμπροπίς/Empropis Означава напред и назад

Εταιρέ/Етере – Танцува се наляво

Κοτς/Kots – Танцува се с петите и се танцува от всички понтийци.

Κοτσαγκέλ/Kotsagkel – Въз основа на думата Коч, която означава пета, може би, защото също се танцува с пети или куц ( kotsichta ). Това е последният танц на понтийската сватба.

Κότσαρι/Kotsari – Танц на понтийци от Кавказ някак си танцувал с петите на краката. Принадлежи към военните танци, символизиращ силата на мъжете .

Λετσίνα/Letsina – Танцуваше се от гърците на Източния Понтос и на Kars – Кавказ. Попада също към военните танци и се танцува от мъже с бързи ярки движения и скокове, свързан с древния танц на Curetes.

Ομάλ/Омал – От най- често срещаните понтийски танци. Танцува се просто, тихо, скромно с нормални стъпки, приличащ на церемониален танц. Има много вариации в различните региони на Понтос.

Πατούλα/Patoula – Нарича се и Pipilomataina и по-скоро е посветен на жени дебелички, пухкави – весел танц.

Σαρίκουζ/Sarikouz – Турска дума, означаваща русо момиче. Сатиричен танц за летния сезон и се танцува от момичета от Източен Понтос. Прилича на Empropis .

Πυρρίχιος χορός – Σέρα/Пиров танц – Serra/Pyrihios – Величествен древен боен танц , който се танцува от много танцьори. Според Ксенофон първо се танцувал в региона Платана. Там течеше река Serra и оттам взе и името сера. Според Платон, пировият танц Сера се танцува от много войници. Според Ксенофон се танцува от двама танцьори, които са съперници.

Τάζμαρα/Tamzara Танцът е весел и забавен с шеговитите движения. Музиката, която го придружава, е подобна на Patoulis.

Τερς/Ters metentzidikos – танц, тоест танц на миньорите.

Τικ/Тик/Tik От турската дума “ Dig „, която означава изправен / вертикален, добре познат и обичан понтийски танц. Тик се танцува скромно, с доброта и тежест и с тялото изправено. И този танц има много вариации.

 Τρομαχτόν/Tromahton/Тромахтон (страшно) Танц с кръгла форма и се танцува енергично и живо от понтийци на Карс, в края на вечерта и е един от най- екстатични танци.

Τρυγώνα/Trygona – Името означава женска гургулица или метафорично любима дъщеря. Може би произлиза от думата гроздобер, защото движенията на танца представляват пресоването на грозде. Като цяло понтийските танци са около 50 заедно с вариантите в различните региони на Понтос.